Аннотация

Уилиям Шекспир Сонети 1 Желаем цвят от свежите цветя, за да живее вечно красотата. И нека вехне розата, но тя оставя свой наследник на земята. А ти, пленен от свойта красота, отдавайки й всеки жизнен сок, богатството превръщаш в нищета, свой собствен враг, безмилостно жесток? Ти, с който тоя свят е украсен, в нетрайното на пролетта съперник, погребал в пъпка бъдещия ден, еднакво си прахосник и скъперник. От жажда за живот на смърт предаваш това, което само предвещаваш. 2 С бразди когато милото чело четирестата зима издълбае, предишното разкошно облекло кой в жалките ти дрипи ще узнае? И на въпроса: „Онзи младенец къде е скрил украсата младежка?“ какво ще кажеш? В този сляп гледец? Но туй ще бъде само зла насмешка. Тъй по-достойно би отвърнал ти:

Отзывы

Сонети

Популярные книги