Аннотация

Стихва битката и горко гасне залезът студен. Неприбран, Василий Тьоркин, на снега лежи ранен. Кръв по пряспата пролазва, звън далечен чува той и смъртта над него казва: - Хайде с мен, войнико мой. Аз приятелка съм твоя, ти ела ме придружи, а виелицата моя пътя наш ще заснежи. Трепна Тьоркин, но без вопъл и без ропот рече твърд: - Аз съм още жив и топъл и не съм те викал, смърт! Ала тя със своя кикот го пробола като с шиш: - Вярно, жив си, му завика, жив си още, ала виж… как докосва те със нещо мойта сянка, та сега ти дори и не усещаш по страните си снега. Но не бой се, не по-лоша е нощта от твоя ден… - Кажи точно - какво още искаш ти сега от мен? Тук старицата зловеща се смути, изви глава.

Отзывы

Смъртта и войникът

Популярные книги