В един есенен ден по шосето

Вежинов Павел
  • 1

Аннотация

Белият стол нямаше облегало, усещах целия си гръб изтръпнал. Бях стоял тук повече от час и през цялото време той нито веднъж не помръдна в тясното си легло. Може би затова чаршафите му бяха така гладки, сякаш в тях лежеше не човек, а труп. — Няма смисъл — каза той уморено. — няма никакъв смисъл в цялата тая история… Исках да му възразя, но усещах, че нямам сили. Той помълча малко, после продължи без никаква връзка: — Всичко, което наричаме субективен живот, е всъщност нещо съвсем нереално… Както са нереални облаците, отразени в гладкото езеро. Ако езерото се развълнува и отражението изчезне, това не означава, че са изчезнали и самите облаци… Всичко, което се е случило на неговата повърхност, е смърт без значение… — И все пак трябва да се живее — отвърнах аз безсмислено. — Защо? — Защото така е естествено… — Сигурно си прав! — отвърна той колебливо. — Естествено, но безрадостно. Излизаш от нищо, съществуваш и се превръщаш отново в нищо… Друго е, разбира се, ако пристигаше до някаква цел, в която да се осъществи собственият ти смисъл…

Отзывы

В един есенен ден по шосето

Популярные книги