Аннотация

1 Зад тъмните върби умира златен ден, приижда вечерта на милващи вълни. Гърмеж подир гърмеж заглъхва уморен и звездния звънар за мирен сън звъни. Закотвения шлеп все тук ли ще седи - покрит със воден мъх и черен лепкав клей? О, сякаш чер ковчег над тъмните води за сетен упокой приспивно ни люлей! Със вързани ръце и тая вечер пак ний гледаме в копнеж към светналия град. И чакаме дали от стихналия бряг невидими уста не ще ни позоват... А тихата река разтваря цветна длан и приказно блестят подводни широти - о, кой ли тая нощ, ранен и изтерзан, кат падаща звезда натам ще полети? 2 Своя нежнорозов цвят утрото разтваря и над мокрий бряг димят бели, бели пари.
Книги из серии: Без серии

Отзывы

Удавници

Популярные книги