Аннотация

1 — Мило дневниче — прошепна Елена, — колко е разочароващо това? Оставих те в багажника на ягуара, а сега е два след полунощ. — Притисна пръста си към крака под нощницата си, все едно пишеше с химикал, за да добави точката. Продължи да нашепва още по-тихо, облегнала чело на прозореца. — А и се страхувам да изляза навън, в тъмното, за да те взема. Умирам от страх! — Опря още веднъж пръст върху крака си и чак след това, щом усети стичащите по бузите си сълзи, неохотно включи мобилния си на запис. Беше глупаво да хаби батерията, но не можеше да го превъзмогне. Нуждаеше се от това. — И ето че сега съм тук — заговори тя приглушено, — на задната седалка на колата. Това трябваше да са бележките за днешния ден в дневника ми. Между другото, за това пътуване се разбирахме така: аз да спя на задната седалка на ягуара, а Мат и Деймън навън. Сега навън е толкова тъмно, че никъде не виждам Мат… Боя се, че полудявам, плача и се чувствам напълно изгубена… Толкова самотна без Стефан… — Трябва да се отървем от ягуара — твърде голям, твърде червен, твърде крещящ и твърде запомнящ се, а ние се стараем да не бием на очи, докато пътуваме към м...

Отзывы

Сенчести души

Популярные книги