Аннотация

Седя си оня ден на двора, пека си кълката на слънце и гледам — минава по пътя Юмера, в текезесето дето е овчар. — Здрасти! — казва и си клати главата. — Здрасти, здрасти, но защо си въртиш главата? — Въртя я, че ние горе, на кошарите, се чудим откъде помагачи да намерим — като да има как от кал да ги направим, — а ти тука дремеш ли, дремеш. Ела — вика, — с мене, чичо Каньо, хем надница ще ти платя, хем ще видиш как се прави изкуствено опсеменяване. — Какво опсеменявате? Пшеницата или ръжта? — Каква ти пшеница — овцете опсеменяваме! Опсеменявали овцете. Нова мода шантеклер. — Абе, Юмере, нямате ли — казвам — кочове, та вие ще опсеменявате овцете? — И има — кай, — и няма. Ела да видиш! Всяка вечер ще ти варя качамак. Откакто си бях навехнал крака, в гората не бях излизал, та ми се беше бая затъжило, а и времето хубаво: едно спокойничко слънце пекнало — защо пък, рекох си, да не отида на къшлата, че да се разшавам и разгледам? Викам на бабата: — Давай ямурлука! Слагай хляба в торбата!

Отзывы

Мерак

Популярные книги