Аннотация

Пролог Без край, без начало — тук всичко минава. Къде то отива? Отде е дошло? Ни глупав, ни мъдър днес отговор дава. Едно цъфва... Сякаш не е и било — отива си друго, увяхва, изтлява и вятърът пръсва праха му в степта. А както по-рано — пак слънце изгрява и ясни звездици трептят над света, и ти, бледолики, в небето излезнал, отново поемаш във нощния мрак, оглеждаш се в извори, в морските бездни надничаш спокоен и светиш си пак тъй, както във дни вавилонски си светил и както ще светиш и над синовете ни... О месец безсмъртен! Обичам си аз като с брат, с сестрица — с тебе да говоря, да ти пея песни, що нашепваш ти. Какво, посъветвай, с тъгата да сторя? Аз не съм самотен в мисли и мечти, но де да ги дяна — моите дечица? С мен да ги зария? Грешно е: душици...
Книги из серии: Без серии

Отзывы

Хайдамаци

Популярные книги