Аннотация

ПЪРВА ГЛАВА Вечерното небе над Атина е просто приказно: черно-синьо, необятно и осеяно с едри трепкащи звезди. Впечатлението малко се променя, ако съзерцавате това небе през решетките на затворническата килия. А случаят с мене е тъкмо такъв. Блясъкът на южните звезди ми е съвсем безразличен и ако съм подал нос през решетките, то е само за да се отърва от тежкия дъх на урина, с който е пропита килията. — Ти си един жалък предател! — казва някой дрезгаво и уморено зад гърба ми. Аз не отговарям и прилепен до решетката, продължавам да вдишвам хладината на нощта. — Ние гнием тук по затворите за социализма, а предатели като тебе бягат от него! — чува се зад гърба ми същият глас. — Млъкни там, животно! — измърморвам, без да се обръщам. — Мръсен жалък предател, това си ти! — повтаря оня от дъното на килията. И двамата произнасяме репликите си отпаднало, защото тия реплики ние си ги разменяме на неравни интервали вече пети ден. Откак го вкараха в килията ми преди пет дни и откак имах неблагоразумието да изтърва, че съм избягал от България, тоя тип непрекъснато ме нарича мръсник и предател. Това е...

Отзывы

Господин Никой

Популярные книги